Разговор с Емил Левков - Всеки носи своята индивидуалност

Съвсем наскоро от печат излезе новата ви книга "Миналото желае своя реванш". Тя беше дългоочаквано заглавие. Какви емоции поражда у вас отпечатването на третата ви книга?

Удовлетворение. Вярвам, че всеки автор изпитва такова не само когато трудовете му бъдат публикувани, но и след завършването на всяка една своя творба.

Работейки над криминални сюжети вие постоянно засягате и реални проблеми от ежедневието. Визирам въпроси като педофилията - борбата, с която от време на време изкача на дневен ред. Какво мислите за действителното измерение на този въпрос?

Педофилията е реален проблем на нашето време. Смятам, че възходът на интернет в последните десетилетия, за съжаление, сякаш по-скоро улеснява престъпниците в намирането на поредната жертва, отколкото помага на органите на реда в превенцията и разкриването на подобни престъпления.

Дори Мел Гибсон обърна огромно внимание и посвети голяма част от времето си на борбата с трафика на деца. Според вас възможно ли е литературата да повлияте в положителна посока на тези проблеми?

Да, възможно е, но основната отговорност все пак остава за специализираните в борбата с такива и други криминални актове организации. Самата литература е възможно да помогне на някои хора в преодоляването на нанесените им травми. При други обаче има шанс ефектът да бъде по-скоро отрицателен.

 
Има ли изкуството ролята на коректив спрямо обществените процеси. Питам ви контекста на предишните въпроси.

Изкуството има редица роли в живота на различните хора. В известна степен то може да изпълнява и функцията на коректив, но за мен тя не стои на първо място. Ако ти липсва ясно изразен сюжет, социалните коментари в произведението няма да го прикрият.

 
Когато представяте сблъсъка между извършителя на престъплението, неговите жертви и органите на реда според вас това реалистична картина ли е или все пак стои в рамките на изкуството и художествената действителност?

Да, реалистична е. Често органите на реда в редица части на света изпитват затруднения в залавянето на даден престъпник. Понякога в такива случаи наистина и обикновени хора взимат въздаването на справедливост в свои ръце. Друг въпрос са последствията, свързани с всичко това...

Може ли да се каже, че някои хора просто са родени за да създават проблеми на останалите или това е тежко пресилено съждение?

Ако става дума за психопатия, тя обикновено намира израз още в детството, затова и от известно време насам в някои части на САЩ се работи и с деца, при които са забелязани нейните прояви. Ако говорим в по-общ план просто за това, че някои хора може да имат по-тежък характер, бих казал, че това е част от живота. Всеки носи своята индивидуалност и различните хора я виждат по различен начин. Тук, разбира се, говоря в контекста на по-тривиалните неща от ежедневието, а не в този на криминалните актове.

 
През очите на разказвача кои сюжети са най-приятни и интересни за разказване?

На първо място те трябва да интригуват самия автор. В даден момент може да си погълнат в творчески план от развиването на определен трилър или хорър, а след като завършиш въпросната история, да започнеш работа по нещо в съвсем различен стил като комедия или комедийна драма. Зависи в каква насока клони творческият ти импулс към въпросния момент.

Интересно е заглавието "Миналото желае своя реванш". То подсказва, че ще бъде търсена справедливост и можем ли да кажем, че някои неща не трябва да бъдат оставяни недовършени?

Тази тема е стара като света и вярвам, че отговорът зависи от конкретния случай. Историите в компилацията са просто литературна фикция, която цели преди всичко да интригува. В житейски план смятам, че някои неща не заслужават прошка, което, разбира се, не означава, че за тях следва да бъде търсено кърваво възмездие. Най-добрият начин да отмъстиш на някого е като се стремиш да бъдеш своята най-добра версия във всеки един момент от живота си или, с други думи, като просто бъдеш щастлив.

От къде извира провокацията да разказвате криминални истории?

Това е нещо, което или притежаваш вътре в себе си, или не. Нямам предвид само желанието да създаваш подобни истории, но и да четеш такива. Познавам много хора, които харесват криминалната литература. Познавам обаче и такива, които просто не се вълнуват от нея. Някога хората са си разказвали страшни истории край огъня. Очевидно импулсът за това е съществувал у някои от тях още в дълбока древност. Други междувременно са стоели някъде встрани и са се занимавали с нещо съвсем различно и това е нормално. Така че наистина смятам, че това е подтик, който просто или присъства у теб, или не.

Кое превръща мислителят или творецът в интелектуалец?
Ще трябва да попитате някой, който има претенциите да бъде окачествяван с този термин. Аз нямам подобни амбиции.

Разговор с Християн Дянков - Животът е много пъстър

Ти си написал биографична книга за Ивелин Михайлов. Първото нещо, което ми се иска да те попитам е лесно ли се пише такава книга и колко дълбоко може да проникне авторът й в личността на човека?

Писането на биография на човек, който те вдъхновява е приятно занимание. И това, до известна степен го прави по-скоро лесно. Не съм писал много книги и насоката ми в живота не е била свързана с това. Действах изцяло воден от вдъхновение.

Спазвах основни правила в писането, които почти всеки знае от училище и от обща култура. Постарах се книгата да следва хронология на събитията, да се чете лесно и да е забавна. Ивелин Михайлов е весел и спокоен човек. Въпреки огромния товар, който носи на плещите си, той винаги е усмихнат и исках тази негова позитивност и жизнерадост да изразя и в книгата. Затова съм включил и различни истории, на които бихме могли да се посмеем.

Един автор, колкото по-добре познава човека, за когото пише биография, толкова по-дълбоко може да проникне в неговата същност и да го представи реално на читателя. Освен това на мен ми беше в помощ и факта, че сме почти на една възраст и имаме еднакви разбирания за живота.

Смятам, че автора трябва да навлезе толкова надълбоко в личността на човека доколкото се простира истината

Кое те провокира да насочиш вниманието си към него?
Провокира ме мащабността на мисленето му, това което създава, насочеността му да съгражда и да помага, качествата които е изградил у себе си и знанията, които е натрупал. Той е възможно най-цялостно изградената личност, която познавам. Смятам, че е добър модел за подражание и ако младите почерпят от неговия опит ще сътворят чудеса.

Според теб книгата успява ли да запознае читателя с нещата, които остават скрити от ежедневните публични изяви и до каква степен отразяват мирогледа на г-н Михайлов?
Мирогледът - смятам, че го отразява, но ежедневието му - не. То е толкова наситено със събития, че ако трябва да бъде описано, книгата няма да става за четене. От нея, определено може да се добие представа що за човек е Ивелин Михайлов, каква е визията му за живота в бъдеще, към какво се стреми. Всеки, който я прочете ще го опознае по-добре и ще разбере, че е много по-различен от това, което медиите се опитват да ни внушат за него.

Защо такива биографични книги са полезни?

Животът е много пъстър. Всеки човек си има неговия жизнен път, преживява своя опит, научава своите уроци. Нашият живот също няма да повтори живота на някой друг. Затова, четейки биографични книги, ние черпим от опита на другите. Те могат да ни вдъхновят, да ни дадат сили и вяра, да направят живота ни по-богат и пълноценен.

Реално книгите, над които си работил са две. Какво ги отличава?
Втората книга, биографичната, проследява пътя на развитие на Ивелин Михайлов, стъпалата по които се е изкачвал, за да се превърне в необикновена личност. От нея човек може да разбере, че всички хора, които са постигнали големи успехи в миналото не са били това, което са в момента и за да успеят са извървели определен труден път. Читателят може да научи, какво трябва да направи, ако иска да бъде успешен.

Книгата „За успеха“ е по-различна с това, че тя е сбор от размислите и прозренията на Ивелин Михайлов вече като изградена личност.

В книгата има безценни житейски уроци. Там може да прочетете как средата влияе за оформяне на нашата личност и нашето развитие. За треньора – как с негова помощ можем да постигаме по-големи резултати, защото той безмилостно изисква все повече от нас и ни дава правилните стъпки без да се налага сами да ги откриваме. За екипната работа и доверието, как с тяхна помощ можем да се придвижваме по-бързо напред. В книгата е написано и как да реализираме своите идеи, за значението как да оползотворим свободното си време, за отговорността, честността, морала. Все неща, които си мислим, че знаем и разбираме, но за съжаление все по-малко прилагаме. За ползата от четенето на книги, как се променя нашето възприемане на живота и света след всяка прочетена книга. От книгите можем да осъзнаем колко е важно да влагаме парите си за добри и полезни неща, а не за лоши. Защо хората изпадат в застой, трябва ли да влагаме повече усилия в набелязаната цел и редица други.

Докато пишеше кои части от текста ти се сториха най-интересни?
В „За успеха“ бих казал, че всичко ми е не само интересно, но и изключително полезно. А в биографичната книга - частта, в която Ивелин Михайлов разказва за създаването и развиването на бизнесите си е безкрайно полезна.

Има ли в книгата неща, които остават за теб любопитни като автор и би ти се искало да проучиш допълнително човека, когото описваш?
Има, да. Бих проучил в детайли работния му процес. Какво точно прави, за да е толкова ефективен. Това може да се получи само в процес на работа, ако съм неотлъчно до него. Би ми помогнало да подобря своята дейност, а и да помагам на други хора да се чувстват по-пълноценни.

Тъй като живеем в един информационно задъхан свят сподели с нас какви са очакванията ти спрямо тази книга. Тя успява ли да открие своята аудитория?
Аудиторията на книгата към момента е предимно от хора-съмишленици, които го харесват и одобряват това, което прави. Това само частично удовлетворява предварителните ми очаквания, защото искам да запозная и останалите, които са неутрални или негативно настроени към неговата истинска същност. Когато човек има повече информация той е склонен да преразгледа вижданията си. Това искам да направя. Да дам повече информация и да могат хората сами да разберат, че медийния образ е едно, а човека - съвсем друго.

Самият факт, че Ивелин Михайлов е толкова яростно атакуван означава, че се откроява от всички останали. И то в добрия смисъл. Той определено ще остави трайна следа в историята на България със създаденото от него.

Според теб кои са най-важните книги, които хората следва да не пропускат?
Библията - задължително. Тя не само трябва да се прочете, но и да се изучава. Това е книгата на живота. Ако хората живеят според написаното там животът ще бъде много по-добър. Също така книги, които те карат да се вгледаш в себе си, да се самоопознаеш, които разширяват кръгозора и съзнанието ти. Те правят човека по-можещ, знаещ, мислещ, благороден. Ставайки такъв, той е по-малко склонен да прави злини. Класическа художествена литература също. Книги, свързани с нашата история, възпитаващи любов към страната ни. Когато хората живеещи в дадена страна я обичат, те са склонни да я защитават и да се грижат за нея.

Над какво работиш в момента?
Имам идея за още три книги. Скоро ще започна работа по първата от тях. И трите са свързани с даване на информация, с помощта на която хората да могат да направят живота си по-добър.