Общо 32 филма ще участват във фестивала за операторско майсторство „Златното око“ в Попово

Общо 32 филма ще участват във фестивала за операторско майсторство „Златното око“ в Попово. Те са подбрани от селекционна комисия, в чийто състав са режисьорът проф. д-р Михаил Мелтев, операторът Калоян Божилов и кинокритикът Людмила Дякова. Допуснати до участие са седем игрални филма – пълнометражни и късометражни, 15 документални и десет студентски филма, съобщават от общинската администрация в Попово.


В XII-ото издание на фестивала за операторско майсторство „Златното око“ ще се проведе от 15 до 19 октомври в Попово. Форумът се организира в памет на големия български оператор Димо Коларов.

В Попово ще бъдат представени продукции от съвременното национално киноизкуство с публичен показ от последните две години – от юли 2022 г. до юли 2024 г. Организатор е Община Попово, съорганизатор е Съюзът на българските филмови дейци. Провеждането се реализира и със съдействието на фирма „Арт 2020“ ООД и безвъзмездна финансова помощ на Държавен фонд „Земеделие“ и МИГ- Попово, посочват от Общината.

Крайният срок, в който българските оператори можеха да кандидатстват, изтече на 31 юли. След подбора на селекционната комисия кинолюбителите в Бялото градче ще могат да видят филми като „Диада“, „Уроците на Блага“, „Немилосърдната красавица“, „Клопка“, „Бо Нан За“, „Защото обичам лошото време“, посочват организаторите. Програмата по тяхното представяне, което ще се състои в залата на Дома на културата „Димо Коларов“, е в процес на подготовка. В процес на уточняване е и съпътстващата програма, която ще включва срещи с известни актьори, представяне на книги и изложби.

Изяснен е и съставът на журито, което ще оценява филмите. Негов председател тази година ще бъде съвременният български оператор Рали Ралчев, който е носител на статуетката „Златното око“ за филмите „Тилт“ през 2011 г., „Врагове“ (2018 г.). Както БТА съобщи, Ралев бе отличен и в единадесетото издание на фестивала за филма „Не влизай в пререкание с персонала на банята“. Членове на журито са проф. д-р Цветан Недков – преподавател по кино и телевизионно операторско майсторство, Александру Стериан от Румъния – оператор с богат опит и преподавател по операторско майсторство във филмовата академия в Букурещ, доц. д-р Деян Статулов – ръководител на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата при БАН, водещ, редактор и сценарист на телевизионни предавания и формати, и Лъчезар Аврамов – кинорежисьор и продуцент.

БТА припомня, че фестивалът „Златното око“ е основан през 1998 година в град Попово – родното място на класика на българската операторска школа Димо Коларов. Провежда се на всеки две години и е един от малкото фестивали в Европа за операторско майсторство. Организаторите са уверени, че доказаният авторитет на българската операторска гилдия у нас и в чужбина заслужава свой фестивал, в който любителите на седмото изкуство могат да гледат най-новите им филми, а творците от различни поколения – от студенти до доайени, да обсъждат постиженията в българското и световно кино.

/РБ/
БТА

Представяне на филма "Добрият шофьор" Тонислав Христов

Източник БТА

Малин Кръстев за Тонислав Христов: Рядко попадам на режисьор, който извън сценария се интересува кой си ти като човек и какво си постигнал

"Рядко попадам на режисьор, който извън сценария се интересува от това кой си ти като човек и какво си постигнал". Това сподели пред публика актьорът Малин Кръстев за режисьора на филма "Добрият шофьор" Тонислав Христов. Документалният филм е част от културната програма на Празници на изкуствата "Аполония", които гостуват от 28 август до 5 септември в Созопол.

Представянето на игралния дебют на Тонислав Христов "Добрият шофьор" се проведе на Лятното кино в морския град. В компанията на почетния български продуцент и кинокритик Божидар Манов, Малин Кръстев разказа за дългия процес по заснемане на филма, в който актьорът заема главна роля. Той разкри историите от заснети сцени по време на пандемията и за моментите на импровизация. "Във филма има епизоди на пълна импровизация. Оставяли сме камерата да работи 45 минути за дубъл, в който само импровизираме", допълни Кръстев.

Божидар Манов похвали добрия рефлекс към документалната проблематика на Тонислав Христов и умението му да улавя навреме важните проблеми на българското общество. "Тони Христов прояви много силен режисьорски усет, като за главните роли покани великолепни актьори – Малин Кръстев и Герасим Георгиев – Геро."

Кръстев уточни, че във филма присъстват моменти както от личната история на режисьора, така и от живота на актьорите. Той допълни, че в епизод от филмовата продукция може да бъде забелязана снимка от личния архив на актьора с образа на сина му Борис от ранните детски години.

Към края на представянето Малин Кръстев обяви, че ще присъства на премиерното изложение на книгата "Хора с прякори" в знак на уважение на нейния автор – Божидар Манов. "Това е една невероятна книга, която силно препоръчвам", допълни още той.

/БЗ/

Кристиан Таков на фона на историческите събития във филма „Моралът е доброто”

Източник БТА

Хората се припознават в позицията на Кристиан Таков на фона на историческите събития във филма „Моралът е доброто”, смята режисьорът Веселин Диманов

„Идеята филмът да бъде показан по този начин – Кристиан Таков на фона на историческите събития, е може би ключът към успеха на този филм”, каза пред БТА режисьорът и сценарист на „Моралът е доброто” Веселин Диманов преди прожекцията му в Созопол. Диманов допълва, че хората се припознават – във времето и в позицията на Таков.

Филмът, вдъхновен и посветен на юриста и общественик Кристиан Таков, е част от филмовия афиш на втория фестивален ден на 39-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония”. Пред БТА Веселин Диманов разказа каква е била първата му среща с юриста и защо се е решил да създаде филм за него. Не спестява думи и за трудностите, през които екипът му е преминал, след които ги очаква успех – хиляди зрители в киносалоните и предложение за договор от голяма международна телевизионна платформа.

Г-н Диманов, как се запознахте с доц. Кристиан Таков?

- С Кристиан Таков се запознах малко преди той си отиде. Поводът беше едно интервю, което исках да му взема. След това започна комуникацията между мен и него – на тема политическата ситуация в България, журналистиката, правото и общочовешки теми, които дискутирахме в редките, но продължителни разговори, които имахме в последната година, в която той беше жив.

Какъв човек беше той?

- Кристиан беше човек, който наистина бе много открит към хората и особено към тези, с които си допадне бързо. Аз го преоткрих през архивите. Тоест аз нямах възможност да се запозная с него „vis-а-vis” („лице в лице” – бел.а), както се казва – да имаме дълга комуникация и да се виждаме. Всъщност имахме една лична среща и след това аз заминах за Великобритания и оттам всъщност продължи комуникацията ни. Но през архивите го открих като един човек, който наистина се е готвил, едва ли не цял живот, за това, което му предстои – правото, политическите и обществени позиции.

Беше човек, за когото истината и справедливостта наистина значат нещо.

Как се стигна до появата на филма „Моралът е доброто”?

- Започнах да работя по филма в началото на 2020 г., след като получих разрешение от неговата майка. Така започна всичко.

Всъщност исках да науча малко повече за него – какъв човек е бил, как се е изградил до това, което се показва накрая на филма. Тоест всичко започна от неговата майка, която е запазила архива и целия жив спомен за него през архивни кадри, текстове, снимки и т.н.

Как публиката възприема Вашия документален филм?

- В България много рядко се захващат с големите теми и едно от вдъхновенията ми беше един документален филм на Красимир Михайлов, който гледах в Интернет. Всъщност на фона на историческите събития рядко се правят филми, зрителят повечето пъти е насочен не толкова към парливи теми или към нещо, което не толкова може да му навреди или да го вкара в по-неприятни ситуации.

Идеята филмът да бъде показан по този начин – Кристиан Таков на фона на историческите събития, е може би ключът към успеха на този филм. Защото хората се припознават – първо, във времето, в позицията, и след това изваждат за себе си някакви заключения.

До ден днешен е необяснимо как ние без реклама, без да сме влагали кой знае какво в разпространението, достигнахме 21 хиляди зрители по кината, което за документален филм в киносалон е голямо постижение.

Резултатът е съвкупност от много хора, които ни помогнаха да снимаме кадри, много хора, които ни дадоха шанс да ползваме кадри. Да, успехът на този филм се дължи на много хора, но главно е заради личността на Кристиан Таков и заради това, че той наистина се бореше за истина и справедливост в нашия живот.

Много е сложно да обясня какво точно се случи – ние бяхме подготвени за една седмица в кино „Люмиер”, един ден във Варна и един ден в Пловдив. Всичко над това за нас е бонус – тоест всичко, което се случи, за нас е плод на желанието на хората и на зрителите да разберат повече за времето и за личността в това време. Аз затова и започнах с този пример за документалния филм, защото в България много малко хора посягат към тежките теми. А това всъщност са тези теми, които зрителят иска да гледа. И ако дори си направите труда да видите в интернет този филм, той има половин милион гледания...

А срещате ли затруднения в организирането на прожекции и достъпа на публиката до „Моралът е доброто”?

- Проблеми с разпространението имаме още от самото начало. Някак си не се очакваше това, което се случи. И малко след като започна да се случва и по-голямото, тогава започнаха и проблемите с филма. Тоест – има хора, които не искат да покажат филма. Има градове, където не ни разрешиха да отидем. Вие можете ли да си представите филм, на който да не му бъде разрешено излъчването в град?! Това за нас си остана едно наистина необяснимо нещо. Първо, защото това е филм – той, човекът, вече не е сред нас, по никакъв начин не може да въздейства. Но мислите му, темата, позицията му – остават чрез този филм и това може би плаши различни хора и негови политически опоненти…

В много градове не успяхме да отидем. Един такъв е Разград. Нещо, което е любопитно да кажем, е, че при разпространението, ако финансовата рамка играе най-голяма роля, тоест парите – то въпросът остава отворен как един филм, който пълни кинозалите, не се излъчва…

Това остава една загадка, защо се случи и как. Но аз си мисля, че филмът си проби път благодарение на независими и свободни хора, каквито са на „Аполония”. Поканата да дойдем да покажем филма и да го излъчим на тази публика също не е плод на наши някакви усилия, по тяхно желание е.

Нещо друго, което мога да споделя, е, че правата за филма бяха закупени от HBO – тоест, има още един момент, който дава тази свобода.

Да, това, през което минахме – много трудности в началото, но някак си чрез зрителите, защото те искаха да гледат този филми, той така или иначе си проби път.

Как осъществихте контакта с HBO?

- От HBO ни потърсиха. Тоест ние пак нямаме пряка връзка с тях. Те ни пожелаха, те ни се обадиха, те изразиха желание… И това, което ми казаха, е, че те харесват филми, които наистина разказват за времето, разказват за човека и контекста. И им харесва идеята, че документален филм може да пробие в киносалона. Щастлив съм, защото целият продукт е съвкупност от много работа на много различни хора - като започнете от архива, та стигнете до интервютата, и цялата тази палитра от емоции, които разказват нашите участници всъщност окрилява зрителя и му дава най-малкото поле за това да размишлява – за времето, за личността и за проблемите, които ни заобикалят. И за нуждата от решение на тези проблеми.

/АКМ/