В с. Рашково беше почетен национален паметник

Село Рашково се намира по високите планински склонове на Ботевградската котловина. Този регион пази и до днес паметта за геройски загиналите в антифашистка борба четници от отряда "Чавдар". На 17-ти март на внушителния паметник бяха поднесени цветя от всички жители на селото и официални представители от всички населени места в региона. Венците поднесе инж. Иван Павлов. Присъстваха кметовете на селата Литаково, Рашково, Новачене, Краево и Радотина. Инжинер Иван Павлов също поднесе венци на паметника.

На 17 март се навършват 81 години от гибелта на 18 борци против фашизма в Ботевградския край. По време на антифашистката борба Балканът става най-сигурното място и в него се укрива партизанския отряд "Чавдар"през периода между 19941 и 1944 г. Но в злокобната нощ на 13-ти март 1944 в региона нахлуват 780 жандармеристи и окупират селата Новачене, Литаково, Радотина, Рашково и Игнатица. Училищната сграда в Рашково е превърната в полицейски участък и в него са докарани 251 арестувани човека. Арестуваните са подложени на нечовешки мъчения и жестоки побоища. На петия ден след дълги и безмилостни изтезания полицаите решават, че няма да успеят да изтръгнат никаква информация за сподвижници и поддръжници и взимат решение да разтрелят 12 от арестуваните без съд и присъда. Единайсет мъже и една жена са отведени в местността "Брезовица" над село Литаково и е дадена заповед за разтрел. Но полицаите избрани за екзекутори стрелят във въздуха и никой не пада. При повторна заповед един от екзекуторите припада и тогава са извикани жандармеристи, които изпълняват екзекуцията. Дванайсет души политат от ръба на скалата към своето безсмъртие. 

Народната памет пази и до днес спомена за борците против нацизма. Имената на една част от загиналите е издълбана в мемориалните плочи на братската могила в Рашково. Паметникът е колосален и жителите на селото полагат грижи да го поддържат и почистват. Всяка година те поднасят цветя.

Загиналите в битка против фашизма българи бяга почетени с едноминутно мълчание. 

Три от обектите на РИМ - Хасково затварят за неопределено време, заради високи сметки за ток, съобщи директорът Пенко Добрев

Три от знаковите обекти, които са под управлението на Регионалния исторически музей (РИМ ) в Хасково, затварят за неопределено време заради високи сметки за отопление, платени през декември, съобщи за БТА директорът на музея Пенко Добрев. Къщата музей „Кирковото училище“, Паскалевата къща и Шишмановата къща ще отварят врати само след предварителна заявка, уточни той.

Възрожденските сгради на Кирковото училище и Шишмановата къща бяха обновени по проект, финансиран от Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. през 2023 г. и отворени за първи път за посетители през миналата година.

„Отговаряме за много обекти, а последните седмици е доста студено. Не е целесъобразно тези обекти да стоят постоянно отворени, а трябва да се грижим правилно за тях, както и за комфорта на посетителите. Затова реших да предприема временно затваряне“, коментира Пенко Добрев.

Директорът на Регионалния музей уточни, че решението за крайната мярка част от културно-исторически обекти да са временното под ключ е взето, след като през декември сметката за ток за Шишмановата къща е била над 800 лева, за Кирковото училище - над 400 лева, за тока в сградата на РИМ, където има четири постоянни експозиции, са платени 1600 лева. Фактурата за ток за Музея на тракийското изкуство в Източните Родопи, в който е изградено и копие на Александровската гробница край хасковското село Александрово, е била 2500 лева. В Паскалевата къща изобщо няма изградено отопление.

В края на ноември 2024 година РИМ-Хасково завиши цените за визита на експозициите в самия музей, за Кирковото училище, за Паскалевата и Шишманова къщи, както и за Музейния център за тракийско изкуство в Източни Родопи в село Александрово. Пенко Добрев обаче припомни, че има безплатен ден за посетителите всеки месец в основната сграда на музея.

Той уточни, че при планирани прояви, каквато е заложена за отбелязването на 140-ата годишнина от рождението на проф. д-р Асен Златаров на 16 февруари, къщата музей „Кирковото училище“, в която е експозицията, посветена на видния хасковец, ще бъде отворена и инициативата ще се състои.

/ТС/

БТА

Оловен печат, две монети и бронзово писало са открити от екипа, работещ на археологически обект № 41 във Външния град на Плиска

Оловен печат и две монети са открити от екипа, работещ този сезон на археологически обект № 41 във Външния град на Плиска, съобщи доц. Константин Константинов от Шуменския университет, ръководител на разкопките.

Печатът е изцяло запазен, в кръгов надпис от едната му страна се чете "Господи, помагай на Петър“. Става въпрос за печат от края на IX, първата половина на X век, каза доц. Константинов.

"Става въпрос за аристократ с името Петър, който е водил кореспонденция с централната власт с Плиска. Този Петър си е писал със собственика на имението. От задната страна на печата имаме изображение на Богородица с младенеца, с текст "Богородице помагай“. Лошото е, че печатът от задната страна е ударен леко накриво и не се чете на кого помага Богородица. Интересното е, че младенецът е представен като възрастен индивид, с брада и мустаци, не е младо изображение на Христос. Търсим аналогии, не познаваме такова изображение на младенеца. Печатът най-вероятно е български", коментира доц. Константинов. На печета има кръстче и звездичка, които разделят началото и края на текста, допълни той.

При разкопките тази година са открити още изцяло запазено бронзово писало, оловни прешлени, две монети, които са по-ранни. Във външния град на Плиска се откриват такива монети с датировка III-IV век от новата ера, добави доц. Константинов.

Той обяви, че разкопките ще продължат още една седмица. По думите му се работи се с финансиране от Министерството на културата. На обекта са още Ивайло Кънев от Националния исторически музей, докторанти, студенти и около 15 работници.

"Копаем в западната част на обекта. Миналата година според нас засякохме оградния зид на комплекса. Виждаме верижни помещения, които се развиват покрай източното лице на този западен ограден зид. От вътрешната страна има пещ, гнезда за колове със стълбова конструкция. Това имение не е било на случаен аристократ, а на такъв, който е водил кореспонденция с централната власт в Плиска“, коментира доц. Константинов и добави, че "тази година резултатите потвърждават тези наши предположения“.

"Този тип имения са търговско-занаятчийски комплекси, които съществуват в края на столичния и продължават след столичния период на Плиска. Тези имения Борис раздава на своите приближени боляри, а те продължават да ги обитават и след като градът вече не е столица", обобщи доц. Консантинов.

Нашите разкопки показаха, че под основите на зидовете имаме жилища, полуземлянки, които собствениците са напуснали и може би са дошли да обитават този комплекс. Целият комплекс е разположен на около 12 декара, съобщи археологът. Комплексът се намира на около 3 километра по права линия от вътрешния град на Плиска, каза той.

Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, коментира, че откритият при разкопките оловен печат е с ясна датировка и е открит в конкретна археологическа среда. Надписът върху печата е на гръцки, допълни той. Не трябва да изключваме варианта и печатът да е византийски, но е малко вероятно, подчерта той. "Този печат е нещо уникално", обобщи Кънев.

Археологически обект 41 се проучва от 1983 г. Тогава Павлина Павлова от РИМ – Шумен по метода на аероархеологията прави снимки и по тях се очертават границите на зидове и фотографиите се използват за първите археологически проучвания. Около 25 сезона продължават разкопките с прекъсвания, поясни доц. Константинов.

Както БТА съобщи, Националният историко-археологически резерват „Плиска“ има 23 750 посетители за първите 7 месеца от тази година.

Към 31 декември 2023 г. в област Шумен функционират четири музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство. Те са посетени за 2023 г. от 170 400 посетители, като 10 200 от тях са чужденци, а 23 600 от посещенията са осъществени в дните със свободен вход. В сравнение с 2022 г. общият брой посетители се е увеличил със 17.6%. Регистрирано е и увеличение на чуждестранните посетители с 25.9%.

/РБ/
БТА

Със свободен вход ще работи музеят в Търговище в празничния 6-ти септември

Със свободен вход ще работи Регионалният исторически музей в Търговище в празничния 6-ти септември. Културната институция ще посреща посетите в деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 9:30 до 13:00 часа, съобщиха от ръководството.

Отворено за посещение ще бъде Славейковото училище с постоянната експозиция „Възрожденска класна стая". Прекрачилите прага му могат да разгледат и изложбите „От ревност за народното просвещение” – посветена на 160 години от построяването на училище „Св. Седмочисленици” (Славейковото) в град Търговище; „Върбинка – изпратена от Бог“ (посветена на 100 години от рождението на Върбинка Димитрова от село Илийно – пратеник на Милосърдието); „Нюйоркски митрополит Андрей ( 1886 – 1972 г.)”; „Реликви на свободата“ – посветена на 146 години от Освобождението на град Търговище от османско владичество; „Нишки сплитам и оплитам, радост и тъга преплитам“ , представяща магията и магичността в българската народна култура, и „Велик е нашият войник“.

/АКМ/

БТА

Тервел - исторически фрагмент

ПОМНЕТЕ ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРИ !

КАН ТЕРВЕЛ - КОШМАРЪТ НА ХАЛИФАТА !
1305 ГОДИНИ ОТ ПОБЕДАТА НА КАН ТЕРВЕЛ НАД АРАБИТЕ .

На 15 август 718 година под стените на Константинопол се сблъскват в решителна битка българската и арабската войска.
Сражението е едно от онези знаменателни събития, които обръщат хода на световната история.
В него българите предвождани от кан Тервел нанасят тежко поражение на арабите и спират нашествието им към сърцето на Европа.
Този успех затвърждава славата на предците ни като най-добрите войни в периода на ранното средновековие.
Кан Тервел-синът на Аспарух, е наречен от хронистите „СПАСИТЕЛЯТ НА ЕВРОПА “ и по-късно канонизиран за СВЕТЕЦ .

️
(От "Движение БОИЛ".)