Тя искаше да влезе с първа смяна,
ала моторът изруга
сърдито
„Не може тъй,
аз тук съм отговорен,
без марка где?
Виж, портиера питай!“
Но тя бе някак страшно упорита
и не попита портиера. —
Влезе.
Отвори някакъв прозорец горе
и скрито на мотора
се изплези.
И изведнъж запя една машина.
Но хората
работеха несръчно.
Разбрал коя е скритата причина,
моторът каза:
„Аз ще я отлъча!“
— Ще я отлъчиш ли? — попита със
насмешка
една добра чугунена бъркачка.
— Опитай се, бъбрива въртележка,
та ний за нея ще направим стачка.
Моторът млъкна. Вятърът донесе
отнейде
топъл лъх на чернозем,
един напев — широк и весел —
и стъпки
на напукани
нозе.
Онез, които някога са
порили
земята, пърхаха като коне.
А другите, прозорците разтворили,
сияеха пред
синьото
небе.
От папмашината изпсува
някой грубо.
Едно момиче весело запя.
Един младеж го стрелна
с поглед влюбен
и то поруменя.
Тогава влезе портиерът тихо
и каза:
„Кой се контрабандно вмъкна?“
Ала разбра, виновно се усмихна,
почеса се,
подсвирна,
после млъкна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар