След пореден протест
срещу мутрите във властта,
минавам край езерото "Ариана".
Сядам по навик на пейка,
за да си събера мислите,
или просто да ги оставя
сами да си се съберат.
Оставената отворена
химическа тоалетна
разнася миризма,
която е в битка
с уханието на
градината
с розите.
Група
тийнейджъри
си сипват водка
в пластмасови чаши,
докато минават край мен.
Един човек тича за здраве
и дишането му прокъсва
декора на вечерта
от единия край.
Заглеждам се в стърчащите
съоръжения за осветление
на националния стадион.
Прилича ми едно към едно
на прочутата Айфелова кула.
Мога и да не доживея да застана
очи в очи с приказен Париж,
но поне знам къде точно
ще те поканя на среща,
за да се целуваме
като озверели
от празнота
цяла нощ.
/Петър Петров/
2020 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар