Фотоизложба „Народите на Сибир: между миналото и бъдещето”

За Деня на народното единство на външната ограда на Посолството и в Руския дом в София е представена фотоизложба „Народите на Сибир: между миналото и бъдещето”.

Проектът, подготвен от Иркутския областен клон на Руското географско дружество и списание „Иркутски фотографски преглед ИФО–ФОТО“, обедини 164 фотографи от Чукотка до Полярния Урал. Всички заедно показаха ярка и разнообразна картина от живота на народите на Сибир в традиции, вярвания, празници и трудово ежедневие.

В нашата страна живеят над 190 националности. Ние не само се гордеем с уникалната култура на всяка от тях, но и полагаме максимални усилия да ги популяризираме и съхраним.

Кратък откъс от фантастичния роман "Прокълнатият" на Петър Станчев

"Армадата на Мервоела затваряше обръча около Глийзе. Каквото и да се бе случило на повърхността, не биваше да се позволява на „Тарсис” да се измъкне. Бяха изтървали „Северна звезда”, корабът бе извършил скок веднага щом ги засече. Не така стояха нещата с оставащия звездолет, за да използва скоковите двигатели той трябваше да се отдалечи на по-голямо разстояние от планетата. Екипажи изчезваха безследно, ако извършеха глупостта да скочат в близост до голяма маса. Никой не знаеше какво се случва с тях, честотата на изчезванията беше пропорционална на разстоянието до гравитационния кладенец.

„Тарсис” за сега не даваше вид, че има желание да предприема нещо отчаяно, отдалечаваше се с максимална тяга от Глийзе, а преследващите го кораби бавно го настигаха. Оставаха няколко часа до излизане на позиция за стрелба, когато беглецът започна да завива. Армадата коригира курса си, но завоят на „Тарсис” ставаше все по-остър, без да намалява линейната си скорост. Не след дълго стана ясно, че ако искат да продължат с преследването, трябва да убият част от скоростта, маневра, при която бягащият кораб щеше да спечели още преднина. „Тарсис” показваше изненадваща маневреност, и за всеобщо учудване траекторията му се насочи в посока обратно към Глийзе, но този път от Мервоела го делеше значително по-голямо разстояние. Вече бе твърде късно, когато установиха, че упоритите колонисти от Линта в действителност влизат в гмуркане към планетата за гравитационна прашка и армадата няма да успее да се доближи достатъчно за да открие огън. Преследвачите безпомощно наблюдаваха как „Тарсис” извърши една от най-старите маневри в космическите полети, „открадна” скорост от Глийзе и се устреми неуловим в направление за избягване на всяка голяма маса в системата. Малко по-късно скоковите му двигатели припламнаха подигравателно за последно сбогом и звездолетът изчезна от радарните екрани."

Прочетете цялата книга за да разберете какво се случва с героите от романа "Прокълнатият" на Петър Станчев

Айзък Азимов - Откровено за интелектуалците

 

Айзък Азимов:

"Какво е интелигентността все пак? Когато бях войник, изкарах 160 точки на един тест за пригодност, вместо обичайните 100. Никой в базата не беше виждал подобен резултат и за около два часа около мен се вдигна голям шум.
В общ план не настъпиха никакви промени – на другия ден си бях общ работник в кухнята, най-високата длъжност, до която се издигнах в армията.
През целия си живот съм отбелязвал подобни резултати, поради което се имам за високо интелелигентен, а очаквам и другите да ме смятат за такъв. Макар че всъщност, не означават ли тези постижения, че просто ме бива да отговарям на въпросите на хората, които измислят тестовете и чиито интелектуални наклоности са близки до моите?
Имам например един автомонтьор, който според мен не може да е изкарал повече от 80 точки. Винаги съм смятал за разбиращо се от само себе си, че от нас двамата по-интелигентният съм аз. Само че като се повреди нещо по колата ми, търча при него – гледам го трепетно как ѝ разглежда вътрешностите и чакам да се произнесе, сякаш е свещен оракул. И той винаги ми поправя колата.
Ами да си представим, че моят монтьор състави въпросите на тест за интелигентност. Или пък ги състави някой дърводелец, или фермер – който и да е извън университетските среди. Всеки от тези тестове би ме охарактеризирал като пълен идиот. И то съвсем основателно. В един свят, където не бих могъл да използвам моята академична подготовка и уменията да си служа с езика, а се налага да правя нещо сложно и трудно с ръцете си, аз бих се провалил. Моята интелигентност следователно не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, както и на факта, че една малка група от това общество си е присвоила правото да се произнася по въпросите за интелигентността.
Да вземем пак моя автомонтьор. Той винаги се шегува като се видим. Веднъж си измъкна главата изпод колата и каза: „Докторе, един глухоням влязъл в една железария да си поиска гвоздеи. Сложил си двата пръста на тезгяха и показал с другата ръка, сякаш чука върху тях. Продавачът му донесъл чук. Той поклатил глава и посочил пръстите си. Продавачът донесъл пирони. Човекът ги взел и си отишъл. Следващият обаче, който влязъл в магазина, бил сляп. И искал да си купи ножица. Как мислиш ти, докторе, че си я поискал?“
Аз най-простодушно вдигнах дясната си ръка и изобразих с два пръста рязане на ножица. На което моят автомонтьор се изсмя язвително и каза: „Ех, ти, лапнишаран. Ами той просто му казал какво иска“. После прибави снизходително:
„Цял ден пробвам клиентите с тая история“.
„И хвана ли много?“ – попитах аз.
„Само няколко. Ама знаех, че ти ще се хванеш.“
„Че защо?“
„Ами, защото, докторе, си дяволски образован. Знаех, че не може да си много умен.“
Имам неприятното чувство, че думите му не са лишени от основание.”

Общо 32 филма ще участват във фестивала за операторско майсторство „Златното око“ в Попово

Общо 32 филма ще участват във фестивала за операторско майсторство „Златното око“ в Попово. Те са подбрани от селекционна комисия, в чийто състав са режисьорът проф. д-р Михаил Мелтев, операторът Калоян Божилов и кинокритикът Людмила Дякова. Допуснати до участие са седем игрални филма – пълнометражни и късометражни, 15 документални и десет студентски филма, съобщават от общинската администрация в Попово.


В XII-ото издание на фестивала за операторско майсторство „Златното око“ ще се проведе от 15 до 19 октомври в Попово. Форумът се организира в памет на големия български оператор Димо Коларов.

В Попово ще бъдат представени продукции от съвременното национално киноизкуство с публичен показ от последните две години – от юли 2022 г. до юли 2024 г. Организатор е Община Попово, съорганизатор е Съюзът на българските филмови дейци. Провеждането се реализира и със съдействието на фирма „Арт 2020“ ООД и безвъзмездна финансова помощ на Държавен фонд „Земеделие“ и МИГ- Попово, посочват от Общината.

Крайният срок, в който българските оператори можеха да кандидатстват, изтече на 31 юли. След подбора на селекционната комисия кинолюбителите в Бялото градче ще могат да видят филми като „Диада“, „Уроците на Блага“, „Немилосърдната красавица“, „Клопка“, „Бо Нан За“, „Защото обичам лошото време“, посочват организаторите. Програмата по тяхното представяне, което ще се състои в залата на Дома на културата „Димо Коларов“, е в процес на подготовка. В процес на уточняване е и съпътстващата програма, която ще включва срещи с известни актьори, представяне на книги и изложби.

Изяснен е и съставът на журито, което ще оценява филмите. Негов председател тази година ще бъде съвременният български оператор Рали Ралчев, който е носител на статуетката „Златното око“ за филмите „Тилт“ през 2011 г., „Врагове“ (2018 г.). Както БТА съобщи, Ралев бе отличен и в единадесетото издание на фестивала за филма „Не влизай в пререкание с персонала на банята“. Членове на журито са проф. д-р Цветан Недков – преподавател по кино и телевизионно операторско майсторство, Александру Стериан от Румъния – оператор с богат опит и преподавател по операторско майсторство във филмовата академия в Букурещ, доц. д-р Деян Статулов – ръководител на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата при БАН, водещ, редактор и сценарист на телевизионни предавания и формати, и Лъчезар Аврамов – кинорежисьор и продуцент.

БТА припомня, че фестивалът „Златното око“ е основан през 1998 година в град Попово – родното място на класика на българската операторска школа Димо Коларов. Провежда се на всеки две години и е един от малкото фестивали в Европа за операторско майсторство. Организаторите са уверени, че доказаният авторитет на българската операторска гилдия у нас и в чужбина заслужава свой фестивал, в който любителите на седмото изкуство могат да гледат най-новите им филми, а творците от различни поколения – от студенти до доайени, да обсъждат постиженията в българското и световно кино.

/РБ/
БТА

Художниците Мария Баракова и Димитър Стоименов представят изложбата "Митология на сетивата" в "Двореца" в Балчик

Художниците Мария Баракова и Димитър Стоименов представят изложбата "Митология на сетивата" в Държавен културен институт "Културен център "Двореца" - Балчик, съобщи Мария Баракова.

Тя посочи, че експозицията е живописно приключение, с което двамата художници пренасят ценителите на изкуството в различни светове. Творбите разказват истории в цвят, пространства и обекти. "Понякога всичко, от което човек се нуждае е нова гледна точка. С удоволствие творците рисуват и израстват заедно с акварелната техника. Тя за тях като дишането, така необходима и жизнено важна за себеизразяване, за трансформиране на мисли и преживявания във фина материя. Осъществяват визуална връзка и комуникация с ценителите и любителите на изящното изкуство. Посланията, които отправят към хората са отразени на белият лист или платно с лекотата на крилати фрази, хайку, своеобразна акварелна поезия в над тридесет живописни творби, моментни „кадри“ от живота на една душа", посочи още Баракова.

Изложбата "Митология на сетивата" е част от събитията, посветени на 100-годишнината от изграждането на лятната резиденция на румънската кралица Мария. Експозицията ще бъде в галерия "Тунела" от 12 до 25 септември.

/АКМ/
БТА