Удовлетворение. Вярвам, че всеки автор изпитва такова не само когато трудовете му бъдат публикувани, но и след завършването на всяка една своя творба.
Работейки над криминални сюжети вие постоянно засягате и реални проблеми от ежедневието. Визирам въпроси като педофилията - борбата, с която от време на време изкача на дневен ред. Какво мислите за действителното измерение на този въпрос?
Педофилията е реален проблем на нашето време. Смятам, че възходът на интернет в последните десетилетия, за съжаление, сякаш по-скоро улеснява престъпниците в намирането на поредната жертва, отколкото помага на органите на реда в превенцията и разкриването на подобни престъпления.
Дори Мел Гибсон обърна огромно внимание и посвети голяма част от времето си на борбата с трафика на деца. Според вас възможно ли е литературата да повлияте в положителна посока на тези проблеми?
Да, възможно е, но основната отговорност все пак остава за специализираните в борбата с такива и други криминални актове организации. Самата литература е възможно да помогне на някои хора в преодоляването на нанесените им травми. При други обаче има шанс ефектът да бъде по-скоро отрицателен.
Има ли изкуството ролята на коректив спрямо обществените процеси. Питам ви контекста на предишните въпроси.
Изкуството има редица роли в живота на различните хора. В известна степен то може да изпълнява и функцията на коректив, но за мен тя не стои на първо място. Ако ти липсва ясно изразен сюжет, социалните коментари в произведението няма да го прикрият.
Когато представяте сблъсъка между извършителя на престъплението, неговите жертви и органите на реда според вас това реалистична картина ли е или все пак стои в рамките на изкуството и художествената действителност?
Да, реалистична е. Често органите на реда в редица части на света изпитват затруднения в залавянето на даден престъпник. Понякога в такива случаи наистина и обикновени хора взимат въздаването на справедливост в свои ръце. Друг въпрос са последствията, свързани с всичко това...
Може ли да се каже, че някои хора просто са родени за да създават проблеми на останалите или това е тежко пресилено съждение?
Ако става дума за психопатия, тя обикновено намира израз още в детството, затова и от известно време насам в някои части на САЩ се работи и с деца, при които са забелязани нейните прояви. Ако говорим в по-общ план просто за това, че някои хора може да имат по-тежък характер, бих казал, че това е част от живота. Всеки носи своята индивидуалност и различните хора я виждат по различен начин. Тук, разбира се, говоря в контекста на по-тривиалните неща от ежедневието, а не в този на криминалните актове.
През очите на разказвача кои сюжети са най-приятни и интересни за разказване?
На първо място те трябва да интригуват самия автор. В даден момент може да си погълнат в творчески план от развиването на определен трилър или хорър, а след като завършиш въпросната история, да започнеш работа по нещо в съвсем различен стил като комедия или комедийна драма. Зависи в каква насока клони творческият ти импулс към въпросния момент.
Интересно е заглавието "Миналото желае своя реванш". То подсказва, че ще бъде търсена справедливост и можем ли да кажем, че някои неща не трябва да бъдат оставяни недовършени?
Тази тема е стара като света и вярвам, че отговорът зависи от конкретния случай. Историите в компилацията са просто литературна фикция, която цели преди всичко да интригува. В житейски план смятам, че някои неща не заслужават прошка, което, разбира се, не означава, че за тях следва да бъде търсено кърваво възмездие. Най-добрият начин да отмъстиш на някого е като се стремиш да бъдеш своята най-добра версия във всеки един момент от живота си или, с други думи, като просто бъдеш щастлив.
От къде извира провокацията да разказвате криминални истории?
Това е нещо, което или притежаваш вътре в себе си, или не. Нямам предвид само желанието да създаваш подобни истории, но и да четеш такива. Познавам много хора, които харесват криминалната литература. Познавам обаче и такива, които просто не се вълнуват от нея. Някога хората са си разказвали страшни истории край огъня. Очевидно импулсът за това е съществувал у някои от тях още в дълбока древност. Други междувременно са стоели някъде встрани и са се занимавали с нещо съвсем различно и това е нормално. Така че наистина смятам, че това е подтик, който просто или присъства у теб, или не.
Кое превръща мислителят или творецът в интелектуалец?
Ще трябва да попитате някой, който има претенциите да бъде окачествяван с този термин. Аз нямам подобни амбиции.
